Съображения, които трябва да знаете за Хайдутин
Пространството, което обхваща разказът в поемата, е пространството на българските земи, обозначени с най-важните за българите географски обекти. За всеки българин имената Пирин, Стара планина, Странджа, Бяло море, Дунав, румелийските полета (днешна Тракия) са знаци на българското, родното.Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе”
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
В преданията от нашите възрожденци, се мяркат имената на някои дружини оглавявани от жени като Сирма, Боянка, Румяна, Бойка Еленка, Тодорка.
Затова майката така дълбоко страда и моли сина си да не става хайдутин, а да се научи на четмо и писмо. Но завладяващият пример на бащата се оказва определящ за бъдещата съдба на сина. Чавдар скача от радост, че ще иде на хайдушкото сборище. Майката горко плаче. Реакциите на сина и на юначната българка доказват предварително изградения образ за непобедимия, справедлив Чавдар войвода, със слава по цялата земя българска.
Интересна характеристика прави на българското хайдутство Захари Стоянов в „записки по българските въстания“:
”, но подобни опити за фалшифицирането на българската историята са факт, благодарение на продажни политици, готови да изтрият историческата ни памет, с оглед на геополитическите замисли на своите господари.
В увода емоционалните преживявания на поета непрекъснато се променят- неговата решителност в началото преминава в тъга и е заменена от романтично оптимистична вяра:
Ето как е запечатана хайдушката традиция в спомените на Панайот Хитов:
Въведението съдържа обща характеристика на героя като хайдутин – страшен борец срещу турци и чорбаджии и закрилник на „клети Хайдутин сюрмаси“
Изборът на юнаците е и избор на самия лирически говорител – да наказваш лошия за злините му, да въздаваш добро на добрия. Най-важно за него е да запази честта си и да изрази своята воля за по-добър живот.
От турската власт са наричани и хайрсъзи, хадамаци (хайти), арамии (харамии) и пр. На гръцки език на понятието „хайдутин“ е идентично наименованието „клефт“.
Неговият кратък и бурен житейски път е белязан с борбите на българите за национално освобождение от тежкото турско робство.
Образът на вуйчото също е представен непряко – отново чрез разказите и оценките, които му дават останалите герои. Той е в опозиция с образа на бащата и с образа на самия Чавдар.